Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. През 1932 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. След завършването си се установява в Пловдив.

Заедно с Васил Бараков и Давид Перец образува групата „Бараците“. Работи основно в областта на пейзажа, портрета и фигуралната композиция.

През 1951 г. получава тежък инсулт, след който рисува с лявата ръка. Това поставя начало на втори, силно различен период в творчеството му – с експресивни форми, ярки цветове и приказни, символични образи.

Златю Бояджиев е сред най-самобитните български художници на XX век. Умира в Пловдив през 1976 г.