Извън клишетата
Проектът поставя под въпрос утвърдените представи за „пловдивската школа“ и „пловдивската бохема“.
Вместо да възпроизвежда познатия разказ, той търси конкретните художествени влияния, срещи, конфликти, приемствености и разминавания между авторите.
Защото историята на изкуството не се състои само от имена и стилове. Тя се създава и от отношенията между хората, от избора да следваш или да отхвърлиш даден модел, от начина, по който един художник променя възможностите пред следващия.
„Силата на визията“ предлага именно такъв поглед към художествения живот на Пловдив.
Още от Възраждането Пловдив се развива като място на среща с идеи, културни модели и художествени влияния от Европа.
Тези влияния не просто се пренасят. Те се пречупват през местната среда, през характера на града и през индивидуалния избор на неговите художници.
Проектът разглежда Пловдив като активна културна среда, в която чуждите идеи се превръщат в местен опит, а местният опит от своя страна участва във формирането на българската визуална култура.
Един от основните въпроси на проекта е въпросът за свободата на художника.
Как се отстоява независимостта в среда на обществени очаквания, политически ограничения, естетически норми и културна конюнктура?
Понякога свободата се проявява като бунт. Понякога като отказ. Понякога като дистанция. А понякога – като мълчание и последователно следване на личния художествен път.
Изложбата търси тези различни форми на свобода и ги поставя в контекста на историята на пловдивското изкуство.
Художествените влияния рядко са еднопосочни и лесно разпознаваеми.
Те могат да се проявят в образ, техника, отношение към материала, начин на мислене или дори в категоричното отхвърляне на вече съществуващ модел.
Проектът проследява тези връзки между поколенията и търси как индивидуалните художествени позиции постепенно изграждат общата визуална култура на Пловдив.
Образът на пловдивския бохем се превръща в един от най-разпознаваемите митове за художествения живот на града.
Но какво остава, ако погледнем отвъд него?
Проектът търси художниците, които приемат този образ, но и онези, които го отхвърлят. Защото пловдивското изкуство не може да бъде сведено до определен начин на живот, поведение или артистична поза.
Понякога най-важният жест е именно отказът да бъдеш такъв, какъвто другите очакват да бъдеш.
— Провокацията като художествен жест
Провокацията може да бъде художествен метод, лична позиция или форма на съпротива.
Тя може да разрушава установени представи за естетическо, морално и обществено допустимо и да отваря пространство за нови идеи.
В историята на пловдивското изкуство съществуват произведения и художествени жестове, които не просто представят своята епоха, а влизат в конфликт с нея.
Именно тези моменти са сред важните точки, през които проектът изследва силата на художественото въздействие.
Правото на тишина
Художественото качество
Дигиталната среда
Памет и забравени произведения
— художници
- Албена Михайлова
- Атанас Пацев
- Борис Ангелушев
- Васил Бараков
- Вихрони Попнеделев
- Георги Гърдев
- Георги Станчев
- Давид Перец
- Димитър Кирчев
- Енчо Пиронков
- Златю Бояджиев
- Иван Шуманов
- Кольо Витковски
Пловдивското изкуство не е затворена история.
жива памет
Среща – между миналото и настоящето.
среща
Дигиталният образ не е крайна цел.